Heaventools Home Page

 

Тунджа 
Тунджа  Слава  Ботев  Георги Дражев  Партизан  Динамо Николай Лъсков  Тунджа  Ямбол  Тунджа 1915 
  История
ГЕРБ

• Начална
• Успехи
• История
• Футболисти
• Артефакти
• FC Free Slot





Тунджа 1915 Ямбол - Столетник

На 17.03.1915г. в читалище „Съгласие” е основано едно от най-популярните дружества за културно-масов и спортен характер в Ямбол – Юношеско туристическо дтужество „Тунджа”. Негови учредители били ентусиазирани младежи – ученици в смесеното педагогическо училище в града.

След въвличането на България в Първата световна война дейноста на дружеството заглъхва. То било възстановено на 03.05.1919г. като ученическо туристическо дружество. Създават още спортни дружества, сред които футболните „Елвира” и „Оборище”, чийто приемник през 1926 година става клуб „Ботев”, „Спартакови чети”, „Галиполи”, „Морски сговор”, „Беломорец, „Юнак” „Тракийска слава” и др.

Дейноста на Спортното дружество "Тунджа" се изразявала предимно в уреждане на излети и футболни срещи. Гимназията отпускала средства за купуване на футболна топка и различни гимнастически уреди. И тъй като по това време в града е нямало друга футболна топка, офицерите от 4-ти конен полк влезли в съглашение с дружество „Тунджа” да използват неговата футболна топка, срещу което му давали ездитни коне. Дружеството станало инициатор и на първите архелогически разкопки на Зайчи връх (Таушантепе) край с.Кабиле. С агитационно-просветна цел дружеството изнасяло и редица пиеси и концерти.

През 20-те години ямболските футболни клубове "Тунджа", "Лъв" ,"Елвира" и др. играят срещи със сливенските СК "Хоментмен"(клуба на арменските беженци от турския геноцид), "Балкански лъв", преименуван по-късно на СК "Халис Рува"(клуба на млади работници, предимно ковачи) и др.

Превратът на 09.06.1923г се е затруднила нормалната масова дейност на това туристическо дружество. A след Септенврийското въстание 1923г. то направо било разтурено, като неугодно на новата власт. През следващата година обаче наново било възстановено и в неговата работа настъпило известно съживяване. Това личи от издавания от него вестник „Тракиец” туристическа пропаганда.

В началото на 1928г към дружеството бил открит клуб за интернационален туризъм.

През 1929г. клубът е преиминуван на "Слава". Спортния клуб "Слава" редом с множеството спортни дисциплини, проявявал и културно масова дейност, като коледуване, концерти, благотворителни дейности и др.

в. Спортен преглед бр. 7 дата 18.06.1929г. София

в. "Спортен преглед" бр.11 дата: 18.11.1929г. София

През 1930г. Слава е победител в Окръжната спортна област "Приморска спортна област" и участва в държавното първенство на България. Играе 1/8 финал, но изпада след загуба във Варна, от Владислав (Варна).

Спортен клуб „Слава” събира средства и на 12 юли 1930 година на игрище „Георги Дражев”, в деня на обесването на Георги Дражев е открит негов паметника в парка. Автор на паметника е Йордан Кръчмаров. (в.”Тракиец” бр.286/22.06.1930г. и бр.288/17.07.1930г.)

През 1931г. Слава отново е победител в Приморска Спортна област и стига до 1/4 финал в първенството на България след победа на 1/8 финала с 3:1 над Спортист (Видин).

През 1932г. отново победител в Приморска Спортна област и играе на 1/8 финал в първенството на България. Срещата се играе с Борислав (Ст. Загора) като Слава (Ямбол) побеждава с 3:0, но не е ясно дали и с кой играе в 1/4 финал.

През сезон 1933 г. върху част от територията на Приморска Окръжна спортна област се създава Тунджанска Окръжна спортна област.

През 1933г. Слава се обеденява с футболния клуб Ботев и вземат името Ботев. През същата година футболния клуб печели трето място в Първенството на България, като „Ботев Ямбол”. На 1/8 финал Ботев (Ямбол) - Черноморец (Бургас) 1:0 (след продължение). 1/4 финал Ботев (Ямбол) - Борислав (Ст. Загора) 5:1. 1/2 финал Левски (София) - Ботев (Ямбол) 4:2.

През 1934г. Ботев след победа в Пловдив на 1/8 финал в Първенството на България над Шипка (Пловдив) 1:4 (Мачът е прекратен от съдията заради груба игра от играчите на Шипка. Резултатът се зачита.) отново стига до 1/4 финал, но отпада от Владислав (Варна).

През 1935г. Ботев (Ямбол) играе на 1/8 финали в Първенството на България, Ботев (Ямбол) - Победа 26 (Плевен) 2:3.

Същата 1935 година клубът "Ботев" се преиминува на "Георги дражев".

Клубът Дражев, предприел и построяването на модереното за времето сигрище "Г.Дражев", което при тогавашните условия било едно от хубавите в страната.

в. Спортъ 17 април 1936 г.

През 1936г. стига отново до трето място под името „Георги Дражев”. 1 кръг - 1/8 финали Георги Дражев (Ямбол) - Орли (Харманли) 8:0. 2 кръг - 1/4 финали Георги Дражев (Ямбол) - Ботев (Пловдив) 1:0. 3 кръг - 1/2 финали Славия (София) - Георги Дражев (Ямбол) 6:0.

През 1937г. Георги Дражев побеждава на 1/8 финал в държавното първенство на България Дражев (Ямбол) Черноморец (Бургас) 3:2, в 1/4 финала изпада от Владислав (Варна) - Дражев (Ямбол) 2:0.

На 3 март 1937 г. Висшият спортен съвет при Българската национална спортна федерация учредил Национална футболна дивизия. Дивизията обхванала десетте тима, които се представили най-добре за изтеклия сезон. Те били определени от Централния футболен комитет при Българската национална спортна федера ция. Определянето на 10-те члена на Националната дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за сезон 1936/37 г. Така, от София се включили 4- ри отбора (първите четири от І-ва дивизия на града), от Варна – 2 отбора (първите два в градското първенство) и по един отбор (първенеца на Спортната област) от Русе, Пловдив, Ямбол и Бургас. Тези десет учредители на Нацио налната дивизия били: Левски, ФК13, Шипка и Славия от София; Владислав и Тича от Варна; Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол и Черноморец Бургас. В нея се играе в два полусезона – есен и пролет при взаимно гостуване на отборите. Спортната ни общественост определя това събитие като „голям ден за футбола“. Очакваното с голям интерес първенство започва на 17 октомври. В първия кръг се срещат:

„ФК 13“ (Сф) – „Владислав“ (Вн) 2:2 – съдия Георги Конов (Пд)

„Шипка“ (Сф) – „Левски“ (Сф) 2:0 – съдия Димитър Генчев (Сф)

„Левски“ (Рс) – „Ботев“ (Пд) 3:1 – съдия Никола Стоянов (Дрян)

„Тича“ (Вн) – „Черноморец“ (Бс) 2:2 – съдия Кирил Петков (Сф)

„Г.Дражев“ (Яб) – „Славия“ (Сф) 3:0 – не се явява

По игрищата не рядко избухват скандали, посяга се и на реферите. Съдиите от Русе и други спортни центрове отказват да свирят мачове поради упражнено насилие над тях. Особено фрапиращ е случая в Ямбол, където на мача между местния „Дражев“ и „Ботев“ (Пд) е бит софийския съдия Никола Борутчийски. Футболно - реферската колегия (ФРК) реагира на този вандалски акт и отказва да изпраща рефери в Ямбол.

През 1937г. ямболския „Георги Дражев”, въвежда абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол!

Трябва да се каже, че членуването на един клуб в нацдивизията носело огромен престиж за него. Безспорно, това бил елитът – отбраното общество на българския футбол. С две изключения (Шипченски сокол Варна и Спортклуб София), в дивизията през трите й сезона членували всички държавни първенци, излъчени по предходната турнирна система, както и всички финалисти за държавно първенство. В нея участвали и всички носители на Царската купа, плюс финалистите в турнира. От друга страна, чрез нацдивизията футболът извън София придобил нови измерения – той се превръщал в общоградски въпрос. Извънстоличните тимове започвали да фокусират все по-голям обществен интерес върху себе си – те били схващани като представители на своите градове в задъханата и интригуваща надпревара на дивизията. По този начин футболните битки, в които отборите встъпвали, носели двойна отговорност – чрез тях се отстоявала не само клубната чест, но и онази на града. Впрочем, казаното най-добре се илюстрира от „състезанието”, което през есента на 1937г. си устроили кметовете на Ямбол и Бургас – кой щял да предостави по-добри условия за тима, само и само градът да има нацдивизионен представител.

През 1938 Дражев (Ямбол) финишира на 10то място в нацдивизията. Тунджа е Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. под името "Георги Дражев".

В навечерието на шампионата 1940/41 г. се разгарят спорове около съществуването на Националната футболна дивизия. С този въпрос се занимават няколко пъти Висшия спортен съвет, Върховния управителен съвет на БНСФ, както и УС на БФС. В резултат на това се учредяват: Софийска футболна дивизия от 7 клуба и две футболни дивизии в страната – Северобългарска и Южнобългарска с по 8 отбора. През 1940 г. бил подновен турнирният принцип за излъчване на държавен футболен първенец. С това се прави движение назад в качеството на държавното първенство. Следващият сезон 1941/42 г. е предшестван от нови структурни промени: разформироват се Северобългарската и Южнобългарската дивизии, като на тяхно място се създават 17 областни спортни дивизии. След проведените в тях квалификации в Националната футболна дивизия намират място 22 отбора: „Ботев“, „Княз Кирил“, „Левски“, „Славия“, „ЖСК“ от София, „Македония“ (Скопие), „Тича“ и „Победа“ от Варна, „Македония“ (Битоля), „Гоце Делчев“ (Прилеп), „Мария Луиза“ (Лом), „Цар Борис III“ (Добрич), „Скобелев – Победа 39“ (Плевен), „Спортклуб“ и „Христо Ботев“ от Пловдив, „Атлетик“ (Дупница), „Кубрат“ (Попово), „ЖСК“ и „Вардар“ от Скопие, „Ботев“ (Хасково) и „Георги Дражев“ от Ямбол. До 1/4 – финалите се играе в един, а след това в два квалификационни мача при разменено гостуване.

През 1942 Дражев (Ямбол)играе на 1/16 финал в държавното първенство.

През сезон 1943 г. държавното първенство на България по футбол се играе с елиминация между първенците на спортните области в два мача с разменено домакинство. При разменени победи продължава отборът с по-добра голова разлика от двете срещи. На 1/16 финал Левски (Бургас) - Георги Дражев (Ямбол) 1:2 и 3:1 [4:3 общ резултат].

През 1944г. "Първенство на България по футбол" 1/16 финал отбора на Г.Дражев (Ямбол) с ЖСК (Ст. Загора) 5:1 и 3:2 [8:3 общ резултат].

През 1945г . клубът се преиминува на „Партизан”.

През сезон 1945 г. "Първенство на България по футбол" първи кръг - 1/16 финали Партизан (Ямбол) Славия (Бургас) 2:1. 1/8 финали Партизан (Ямбол) Ботев (Пловдив) 0:3.

През сезон 1948/49 "Първенство на България по футбол" Югоизточна зона финал - Шипка (Стара Загора) Партизанин (Ямбол) 1:1 и 4:0.

На 17 юли 1949 година експериментът, проведен във Втория ешелон в предишното първенстбо, е отчетен като успешен и е решено създаването на Републиканска „Б" футболна дивизия. В състава й от 14 отбора влизат седемте участника в междузоналната дивизия, а останалите 7 са класираните на вторите места в зоналните първенства: Средец София, Спартак Варна. Спартак Пловдив, Партизан Ямбол,Копчев Свищов и Академик София! Създадени са и пет зони, като трети футболен ешелон. Шампионатът за сезона 1949/50 година започва нормално. Изиграват се три кръга от есенния дял, когато 6 съответствие с взетите по-рано решения на ЦК на БКП, се извършва преструктуриране на спортните орга¬низации в страната. Започналото през септември футболно първенство е прекратено. Преустановява се дейността на Националния физкултурен съюз. Създават се шест Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен и териториален принцип, които включват в състава си всички досегашни спортни дружества. Взето е решение новият футболен шампионат да се повежда, както в Съветския съюз, по системата „пролет - есен", и да започне през м.март 1950 година. През същата година „Партизан” се преиминува на „Динамо”. Също така и стартира първото първенство на "Б" РФГ. Тя е съставена от 2 групи - Северна "Б" РФГ и Южна "Б" РФГ. В тях вземат участие по 10 клуба. Южна "Б" РФГ: Спартак (София), Червено знаме (Самоков), Торпедо (Стара Загора), Торпедо (Димитровград), Строител (Бургас), Динамо (Пазарджик), Динамо (Пловдив), Торпедо (Хасково), Динамо (Ямбол), Червено знаме (Благоевград). Южна футболна група.

____

в. Народен Спорт 30 юли 1949г._____________________в. Народен Спорт 3 септември 1949г.

През 1949 година (някъде септември - ноември) клубът "Партизан" се преиминува на "Динамо".

12.03.1950 г. - неделя 16 ч.-в Ямбол ДИНАМО (ЯМБОЛ) : ДИНАМО(ПАЗАРДЖИК) 3:2. Южна "Б" РФГ крайно класиране Динамо (Ямбол) преключва на 8мо място.

През 1956г. клуба "ДИНАМО" се преиминува на "Н.Лъсков".

Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. като "Николай Лъсков".

Южна "Б" Републиканска футболна група:

Сезон 1962/63 Н.Лъсков (Ямбол) завършва на 16 място с 32 точки и голова разлика от 46:50.

През сезон 1963/64 завършва на 2ро място с 47 и голова разлика от 53:20.

През сезон 1964/65 завършва на 7мо място с 36 точки и голова разлика от 46:38.

През сезон 1965/66 завършва на 4то място с 37 точки и голова разлика от 46:42.

Сезон 1966/67 ГР Т - Сезон 1967/68 ГР Т - Сезон 1968/69 ГР Т - Сезон 1969/70 ГР Т
1. Сливен (Сливен) 48:17 51 - 1. Марек (Дупница) 71:33 52 - 1. Марица (Пловдив) 52:27 48 - 1. Лъсков (Ямбол) 63:23 51
2. Спортист (Кремиковци) 50:29 46 - 2. Спортист (Кремиковци) 56:23 50 - 2. Лъсков (Ямбол) 58:27 47 - 2. Сливен (Сливен) 50:31 47
3. Марица (Пловдив) 38:36 36 - 3. Лъсков (Ямбол) 45:28 48 - 3. Сливен (Сливен) 54:31 43 - 3. Текстилец (Сливен) 47:35 39
4. Орлин (Пирдоп) 43:40 35 - 4. Ботев (Пазарджик) 49:51 43 - 4. Горубсо (Мадан) 54:32 42 - 4. Горубсо (Мадан) 43:42 38
5. Родопа (Смолян) 39:33 34 - 5. Асеновец (Асеновград) 46:42 38 - 5. Кънев (Хасково) 55:33 42 - 5. Кънев (Хасково) 48:36 35
6. Локомотив (Стара Затора) 26:35 34 - 6. Металург (Перник) 53:40 36 - 6. Локомотив (Бургас) 46:36 38 - 6. Марица (Пазарджикa) 46:38 35
7. Ботев (Пазарджик) 40:36 33 - 7. Горубсо (Мадан) 52:37 35 - 7. Димитровград (Димитровград) 46:31 37 - 7. Асеновец (Асеновград) 35:42 34
8. Металург (Перник) 49:46 33 - 8. Ботев (Благоевград) 43:38 35 - 8. Родопа (Смолян) 55:41 37 - 8. Арда (Кърджали) 40:35 33
9. Кънев (Хасково) 42:40 33 - 9. Кънев (Хасково) 40:45 35 - 9. Ботев (Пазарджик) 47:36 36 - 9. Димитровград (Димитровград) 44:40 33
10. Левски (Кюстендил) 37:43 33 - 10. Миньор (Димитровград) 39:55 35 - 10. Ботев (Благоевград) 39:40 34 - 10. Пирин (Блогоевград) 47:38 32
11. Ботев (Благоевград) 35:35 32 - 11. Родопа (Смолян) 45:39 34 - 11. Рилски спортист (Самоков) 49:56 33 - 11. Велбъжд (Кюстендил) 39:41 32
12. Горубсо (Мадан) 33:33 32 - 12. Локомотив (Бургас) 41:40 34 - 12. Левски (Кюстендил) 41:48 32 - 12. Балкан (Ботевград) 46:59 32
13. Арда (Кърджали) 37:41 32 - 13. Орлин (Пирдоп) 34:36 34 - 13. Миньор (Маджарово) 33:47 32 - 13. Родопа (Смолян) 39:41 31
14. Миньор (Димитровград) 34:44 32 - 14. Левски (Кюстендил) 44:47 34 - 14. Асеновец (Асеновград) 33:38 29 - 14. Локомотив (Бургас) 41:46 31
15. Лъсков (Ямбол) 40:41 31 - 15. Арда (Кърджали) 49:53 34 - 15. Орлин (Пирдоп) 26:42 26 - 15. Миньор (Маджарово) 27:43 31
16. Беласица (Петрич) 50:55 31 - 16. Химик (Димитровград) 41:46 33 - - - - - - 16. Рилски спортист (Самоков) 37:55 29
17. Червено знаме (Радомир) 37:53 28 - 17. Миньор (Бухово) 42:53 30 - - - - - - 17. Орлин (Пирдоп) 27:45 27
18. Розова долина (Казанлък) 26:47 26 - 18. Беласица (Петрич) 37:62 28 - - - - - - 18. Миньор (Раднево) 35:64 22
- - - - - 19. Локомотив (Стара Загора) 30:80 16 - - - - - - - - - -

Сезон 1966/67 Лъсков (Ямбол) завършва на 15 място с 31 точки и голова разлика от 40:41.

През сезон 1967/68 завършва на 3то място с 48 точки и голова разлика от 45:28.

През сезон 1968/69 завършва на 2ро място с 47 точки и голова разлика от 58:27.

Първенец в "Б" група през сезон 1969/70, с 51 точки и голова разлика от 63:23.

Изрезки в. "Футбол" 1969г.

3 участия в "А" професионална футболна група.

Сезон 1970/71 М П Р З ГР Т - Сезон 1971/72 М П Р З ГР Т - Сезон 1972/73 М П Р З ГР Т
1. ЦСКА Септ. Знаме (София) 30 21 6 3 74:21 48 - 1. ЦСКА Септ. Знаме (София) 34 26 6 2 95:28 58 - 1. ЦСКА Септ. Знаме (София) 34 22 7 5 80:40 51
2. Левски-Спартак (София) 30 21 6 3 59:22 48 - 2. Левски-Спартак (София) 34 22 6 6 68:26 50 - 2. Локомотив (Пловдив) 34 18 7 9 62:38 43
3. Ботев (Враца) 30 17 4 9 51:31 38 - 3. Берое (Стара Загора) 34 18 6 10 61:46 42[+] - 3. Славия (София)** 33 16 11 6 55:33 43
4. Локомотив (Пловдив) 30 14 7 9 55:42 35 - 4. Славия (София) 34 15 9 10 50:43 39 - 4. Левски-Спартак (София) 34 15 10 9 62:87 40
5. Тракия (Пловдив) 30 13 6 11 53:50 32 - 5. Локомотив (София) 34 13 12 9 47:34 38 - 5. Академик (София) 34 15 8 11 61:43 38
6. ЖСК-Славия (София)** 30 12 7 11 53:41 31 - 6. Тракия (Пловдив) 34 14 7 13 54:47 35 - 6. Дунав (Русе)* 34 14 9 11 42:41 37
7. Черно море (Варна) 30 11 6 13 37:42 28 - 7. Ботев (Враца) 34 13 5 16 62:64 31 - 7. Локомотив (София) 34 14 9 11 44:44 37
8. Чардафон-Орловец (Габрово) 30 11 6 13 42:52 28[+] - 8. Черно море (Варна) 34 13 5 16 53:60 31 - 8. Ботев (Враца) 34 13 7 14 48:55 33
9. Спартак (Плевен) 30 10 7 13 46:47 27 - 9. Дунав (Русе) 34 12 7 15 38:50 31 - 9. Тракия (Пловдив) 34 12 8 14 44:44 32
10. Марек (Станке Димитров)* 30 9 9 12 37:41 27 - 10. Локомотив (Пловдив) 34 7 16 14 32:44 30 - 10. Черно море (Варна) 34 12 8 14 51:54 32
11. Дунав (Русе) 30 10 7 13 32:45 27 - 11. Академик (София) 34 11 7 16 37:45 29 - 11. Спартак (Плевен)** 33 13 5 15 46:51 31
12. Етър (Велико Търново) 30 9 9 12 37:49 27 - 12. Етър (Велико Търново) 34 11 7 16 37:45 29 - 12. Черноморец (Бургас)* 34 12 7 15 35:44 31
13. Николай Лъсков (Ямбол) 30 8 9 13 26:47 25[+] - 13. Спартак (Плевен) 34 11 7 16 40:61 28 - 13. Берое (Стара Загора 34 12 6 16 50:47 30
14. Академик (София) 30 6 11 13 33:41 23 - 14. Черноморец (Бургас) 34 11 8 15 47:49 28[-2] - 14. Перник (Перник) 34 8 14 12 35:54 30[+]
15. Черноморец (Бургас) 30 6 7 17 33:66 19 - 15. ЖСК-Спартак (Варна) 34 10 8 16 45:50 28[+] - 15. ЖСК-Спартак (Варна)** 33 10 9 14 34:49 29
16. Марица (Пловдив) 30 4 9 17 28:55 17 - 16. Николай Лъсков (Ям6ол) 34 11 6 17 35:50 28 - 16. Етър (Велико Търново) 34 7 14 13 37:49 28
- - - - - - - - - 17. Марек (Станке Димитров)* 34 10 6 18 31:65 26 - 17. Николай Лъсков (Ямбол)** 33 9 7 17 37:55 25
- - - - - - - - - 18. Чардафон-Орловец (Габрово) 34 10 8 16 34:52 22[-6] - 18. Панайот Волов (Шумен) 34 6 6 22 25:70 18[+]

През сезон 1973/74 Тунджа 1915, под името Н. Лъсков се връща в Южна "Б" Републиканска футболна група. Завършва сезона на 9то място с 33 точки.

Сезон 1974/75 преклучва на 13 място с 36 точки. През сезон 1975/76 преключва на 18то място в Б-група.

През сезон 1976/77 преключва на 14то място в Б-група. През сезон 1977/78 преключва на 17то място в Б-група.

През сезон 1978/79 финишира на 18то място в Б-група.

През 1979г. клубът се преименува на "Тунджа".

През сезон 1979/80 Тунджа (Ямбол) преключва на 17то място в Б-група. През сезон 1980/81 преключва на 16то място.

През сезон 1981/82 финишира на 20то място.

На 13.02.1991 на стадион Тунджа гр.Ямбол се играе за пръв и последен път "Вечното дерби" ЦСКА - "Левски" в мач от турнира за Купата на България, крайния резолтат е 0:2.

През 1993 се преиминува на "Ямбол".

През 2004 се преиминува на "Тунджа 1915"

15.09.2011 г. На мач за Републиканско първенство за ветерани, отбора на Тунджа елеминира Берое. Берое (Стара Загора) - Тунджа (Ямбол) 6:7 сл. дузпи (1:1 в редовното време).

Тунджа 1915 Ямбол - Монтана 1921 1/16 финал за купата на България. След редовното време и след продълженията резолтата предължава да е 0:0. Крайния резолтат се решава с дуспи 5:4.

Тунджа Ямбол стига до 1/8 финал за Купата на България през сезон 2011-2012. Жребия се пада с Миньор Перник.

През сезон 2011-2012г. Тунджа завършва на 2-ро място.

07.02.2015 - 14.02.2015г. Тунджа играе в частния турнир "Pomorie Cup".


© Тунджа 1915 Ямбол - столетник.